31.05.2012 г., 13:29

Раз мисли

602 0 0

Това е щастието във живота,
да се протегнеш, когато си унил,
да се разтегнеш и със охота
да изпратиш спрялото изгнило.
С въздишка да почистиш път,
да диша, да се движи и духът.
Отваряме ли се достатъчно, или
мъчно природата ще споделим.
Всичко около нас си е природа.
Да вземем котето като порода.
Каква е разликата помежду ни?
Ще стане и ако иска, ще се храни,
ще потърси с някого да си играе,
може и за ласки да се постарае.
А хората какво сме за "гадинката",
какво ще вмъкнем във картинката,
че трябва да работи, закони да чете
и ако не слуша, пердаха ще яде!?
И да се гушка само ако сме на кеф,
а за онова, другото, си имало кенеф.
И нали сме умни, ще го научим
как да скучае, ще го затворим
само с нас да си играе, тоест
ние с него, с неговия интерес.
Нещо се протегнах, какво да пиша
какъв е смисълът, когато ми се диша!?

Vacuum

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...