Това е щастието във живота,
да се протегнеш, когато си унил,
да се разтегнеш и със охота
да изпратиш спрялото изгнило.
С въздишка да почистиш път,
да диша, да се движи и духът.
Отваряме ли се достатъчно, или
мъчно природата ще споделим.
Всичко около нас си е природа.
Да вземем котето като порода.
Каква е разликата помежду ни?
Ще стане и ако иска, ще се храни,
ще потърси с някого да си играе,
може и за ласки да се постарае.
А хората какво сме за "гадинката",
какво ще вмъкнем във картинката,
че трябва да работи, закони да чете
и ако не слуша, пердаха ще яде!?
И да се гушка само ако сме на кеф,
а за онова, другото, си имало кенеф.
И нали сме умни, ще го научим
как да скучае, ще го затворим
само с нас да си играе, тоест
ние с него, с неговия интерес.
Нещо се протегнах, какво да пиша
какъв е смисълът, когато ми се диша!?

Vacuum