20.07.2005 г., 9:41

РАЗБИРА СЕ, МОГА ДА СЪЗДАВАМ

1.1K 0 0

РАЗБИРА СЕ, МОГА ДА СЪЗДАВАМ

на дъщеря ми  L.

Разбира се, мога да създавам,
когато съм приклекнал
и ме гуши
ранената от злоба зрялост,
пролайващо от скука куче.

Опъвам пръстите. И ето -
разкъсано скимти жестоко.
Дъщеря ми винаги ме учи:
"Кучето е болка на пророка!"

Не зная! Може би е права.
Нали от младостта се учим,
как трябва да се хилим до забрава
в годините, когато сучим.

Отпускам. Някой заслужава
да спра театъра абсурден.
Жена ми става. Отминава.
Кучето е дързък лумпен.

Отваря ми очите, неспособни,
да разпознаят сцената ужасна.
Отиват си и сънищата злобни.
Не вярват в светлината ясна.

©Марин Лазаров

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...