Jul 20, 2005, 9:41 AM

РАЗБИРА СЕ, МОГА ДА СЪЗДАВАМ

  Poetry
1.1K 0 0

РАЗБИРА СЕ, МОГА ДА СЪЗДАВАМ

на дъщеря ми  L.

Разбира се, мога да създавам,
когато съм приклекнал
и ме гуши
ранената от злоба зрялост,
пролайващо от скука куче.

Опъвам пръстите. И ето -
разкъсано скимти жестоко.
Дъщеря ми винаги ме учи:
"Кучето е болка на пророка!"

Не зная! Може би е права.
Нали от младостта се учим,
как трябва да се хилим до забрава
в годините, когато сучим.

Отпускам. Някой заслужава
да спра театъра абсурден.
Жена ми става. Отминава.
Кучето е дързък лумпен.

Отваря ми очите, неспособни,
да разпознаят сцената ужасна.
Отиват си и сънищата злобни.
Не вярват в светлината ясна.

©Марин Лазаров

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...