20 июл. 2005 г., 09:41

РАЗБИРА СЕ, МОГА ДА СЪЗДАВАМ

1.1K 0 0

РАЗБИРА СЕ, МОГА ДА СЪЗДАВАМ

на дъщеря ми  L.

Разбира се, мога да създавам,
когато съм приклекнал
и ме гуши
ранената от злоба зрялост,
пролайващо от скука куче.

Опъвам пръстите. И ето -
разкъсано скимти жестоко.
Дъщеря ми винаги ме учи:
"Кучето е болка на пророка!"

Не зная! Може би е права.
Нали от младостта се учим,
как трябва да се хилим до забрава
в годините, когато сучим.

Отпускам. Някой заслужава
да спра театъра абсурден.
Жена ми става. Отминава.
Кучето е дързък лумпен.

Отваря ми очите, неспособни,
да разпознаят сцената ужасна.
Отиват си и сънищата злобни.
Не вярват в светлината ясна.

©Марин Лазаров

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...