20.06.2018 г., 14:42

Разбивам същността

864 0 1

Умът ми е развален вътрешно искам да крещя.
Чувствам се съсипан от вътрешна тъга.
Единствено говоря на себе си.
Ако взема отрова всичко ще приключи.
Знам, че това не е начина, но съм притиснат до стена.

Заради това разбивам същността.

Ще преживея ли деня?
Горя в адски огън на ада.
Отрова тече във вените.
Стискам лекарство в ръка.
С малки крачки вървя по пътя към една мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stoycho Kolev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...