Проспала съм едно ненавременно обичане
и стискам длани да не ме боли,
че болна бях зарад нечие заричане
и слаба бях, а имах нужда от мечти...
А ти къде отиде след края на раздялата?
И колко пъти спал си с моя образ опетнен?
Дали запазих в мен жената от поляната,
дето бягаше от спомен болен, осквернен?
Проспах един живот, дето още ще живее,
когато тръгнах сляпа в робството на една любов,
усъмних се в другата, дето спеше в мене,
когато ласката обърна гръб на моя тъжен зов... ...