Jul 23, 2008, 10:14 PM

Разбра ли

  Poetry
912 0 0

Проспала съм едно ненавременно обичане
и стискам длани да не ме боли,
че болна бях зарад нечие заричане
и слаба бях, а имах нужда от мечти...

А ти къде отиде след края на раздялата?
И колко пъти спал си с моя образ опетнен?
Дали запазих в мен жената от поляната,
дето бягаше от спомен болен, осквернен?

Проспах един живот, дето още ще живее,
когато тръгнах сляпа в робството на една любов,
усъмних се в другата, дето спеше в мене,
когато ласката обърна гръб на моя тъжен зов...

А ти кога разбра, че мен ме няма?
И къде потърси дланите ми бледи?
В лицемерието на една измама,
разбра ли, че тъгата спеше в мене?

И разбра ли за моето обичане?
И за малките молитви в моя ден...
Повярва ли, когато ме отричаха?
Повярва ли мъничко поне във мен?

Свобода дарявам ти сега!
Никоя бях в твоя тежък ден.
Тъжна съм, ала без вина,
аз останах вярна на оная, дето спеше в мен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...