Завладяваща свежест и чистота, китна зеленина,
живи дишащи същества изпълват пространството,
допълвайки тази чудна история за свободата от
необременността.
Вечността като че ли е тяхна, по всичко личи,
че се намират в своята собствена стихия.
Хармонично се поклащат галени от вятъра,
а хората отдавна са им дали имена:
треви, дървета, храсти и цветя.
Колкото и да им е драго и приятно, не са в състояние
да осъществят вербална комуникация нито да изпълнят
нечии желания. ...