Завладяваща свежест и чистота, китна зеленина,

живи дишащи същества изпълват пространството,

допълвайки тази чудна история за свободата от

необременността.

Вечността като че ли е тяхна, по всичко личи,

че се намират в своята собствена стихия.

Хармонично се поклащат галени от вятъра,

а хората отдавна са им дали имена:

треви, дървета, храсти и цветя.

Колкото и да им е драго и приятно, не са в състояние

да осъществят вербална комуникация нито да изпълнят

нечии желания.

Но като техните изразни средства няма никъде другаде 

из цялата слънчева система, тази нежна ранимост, тази 

същата крехка невинна природа и душевна красота, 

разцъфнала е в безброй цветове и несъмнено радва 

всички очи дошли жадно да попият от тази прелестна 

идилия.

Неописуемо могъщ заряд с неподозирана, но абсолютно правилно 

дозирана сила ще се стовари върху присъстващия, обаче това не е 

този който убива а този който събужда вдъхва и разпространява 

живота, благославя и милее над всички опити за любвеобилен 

подход към света.