18.10.2009 г., 17:43

Разбуждане

753 0 7

Във утрото очи отварям,

гласа ти щом дочуя някъде, отвън.

И после дълго, дълго разговаряме,

а рано е, все още тъмно е...

 

Във утрото ръце протягам,

щом твоите по себе си усетя.

И после пак в съня си се унасям,

а рано е, все още тъмно е...

 

Във утрото сърцето ми будува,

щом твоето усетя да тупти до мен.

И после просто в теб се спотаявам,

а рано е, все още тъмно е навън...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...