Във утрото очи отварям,
гласа ти щом дочуя някъде, отвън.
И после дълго, дълго разговаряме,
а рано е, все още тъмно е...
Във утрото ръце протягам,
щом твоите по себе си усетя.
И после пак в съня си се унасям,
а рано е, все още тъмно е...
Във утрото сърцето ми будува,
щом твоето усетя да тупти до мен.
И после просто в теб се спотаявам,
а рано е, все още тъмно е навън...