24.07.2008 г., 13:46

Разделени

1.3K 0 4

Разделени


Пленен хоризонти наблюдавам,

влюбвам се отново и отново,

но губя се – влакът се задава,

жесток и тромав, от олово.


Къде ли ще пристигна пак?
При кого ли ще отида?
Все едно е... След този влак

не ще мога да те видя.


Жестоки са тези разписания,

щом разделят хора и съдби,

щом даже, вече без желание,

споделяме си радост и тъги.


Друг съм аз и ти си друга,

заедно сме,  поотделно,

тъй както севера и юга

разделени безпределно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...