24 июл. 2008 г., 13:46

Разделени

1.3K 0 4

Разделени


Пленен хоризонти наблюдавам,

влюбвам се отново и отново,

но губя се – влакът се задава,

жесток и тромав, от олово.


Къде ли ще пристигна пак?
При кого ли ще отида?
Все едно е... След този влак

не ще мога да те видя.


Жестоки са тези разписания,

щом разделят хора и съдби,

щом даже, вече без желание,

споделяме си радост и тъги.


Друг съм аз и ти си друга,

заедно сме,  поотделно,

тъй както севера и юга

разделени безпределно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...