Знаеш, че блокирах телефона ти,
ала още чувам твоя зов, който казва:
"Тук съм, жив съм, помня те,
страдам и изгарям от любов!"
Знаеш, че си наранил сърцето ми,
знаеш - няма връщане назад,
но сълзата във окото, клетата,
ме издава в този късен час.
Знаеш, че ще бъде все по-трудно,
свикнахме със тебе, но уви,
разделени - няма да сме чужди,
заедно - навярно ще боли!
© Даниела Атанасова Всички права запазени