24 февр. 2017 г., 09:41

Разделени

1.1K 3 8

Знаеш, че блокирах телефона ти,

ала още чувам твоя зов, който казва:

"Тук съм, жив съм, помня те,

страдам и изгарям от любов!"

Знаеш, че си наранил сърцето ми,

знаеш - няма връщане назад,

но сълзата във окото, клетата,

ме издава в този късен час.

Знаеш, че ще бъде все по-трудно,

свикнахме със тебе, но уви,

разделени - няма да сме чужди,

заедно - навярно ще боли!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз съм го казала така:"Любовта не се погребва в гроб и без нея дните ни са боси."
  • абсолютно.....ако е истинска, любовта умира след нас..
  • Даже и когато се разделят хора, които са се обичали, винаги изпитват специални чувства един към друг.
  • любовта остава завинаги в нас....
  • Винаги е трудно, когато се разделяш с любовта...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...