Разделителна линия
Понякога и любовта загива,
удушена от прости неудачи,
ожулена от острата коприва
на неуспеха, в дните болни, крачещ...
Понякога и любовта е жертва.
На липсата на чист късмет. И става
една от много липсващи оферти.
Една самотна болчица. От ляво...
Понякога и любовта загива.
Удавена е в липсата ти остра.
Едва дошла, набързо си отива.
И белегът дълбоко е. До кости.
Понякога и тя не дава смисъл,
защото си захвърлен и ненужен,
загубил си се, сам си се отписал
и чувстваш се от този свят прокуден.
Тогава си студен и недостъпен.
И казваш ми, че с нея даже няма
да оцелееш. Че в душата кръпка
е тя... и може би би измама.
И ме боли, защото пак те губя.
Пространството е гънеща се крива.
А мисълта как в мене беше влюбен
по мъничко, без жалост, ме убива...
А любовта била ли е химера,
подхранвана от бляна да се случи?!
Не помниш ли - повтаряше ми вчера,
на този свят без мене, че си куче
и злост, и мъка жадно те изпиват
дордето пресушен не те оставят...
Ще победят ли?! Много е горчиво.
Жадувам да те видя пак изправен!
10.04.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констанс Всички права запазени
