Konstance (Констанс)
19 225
Jul 27, 2024, 8:03 PM

Разделителна линия 

  Poetry » Love
191 1 4

Понякога и любовта загива,

удушена от прости неудачи,

ожулена от острата коприва

на неуспеха, в дните болни, крачещ...

Понякога и любовта е жертва.

На липсата на чист късмет. И става

една от много липсващи оферти.

Една самотна болчица. От ляво...

 

Понякога и любовта загива.

Удавена е в липсата ти остра.

Едва дошла, набързо си отива.

И белегът дълбоко е. До кости.

Понякога и тя не дава смисъл,

защото си захвърлен и ненужен,

загубил си се, сам си се отписал

и чувстваш се от този свят прокуден.

 

Тогава си студен и недостъпен.

И казваш ми, че с нея даже няма

да оцелееш. Че в душата кръпка

е тя... и може би би измама.

И ме боли, защото пак те губя.

Пространството е гънеща се крива.

А мисълта как в мене беше влюбен

по мъничко, без жалост, ме убива...

 

А любовта била ли е химера,

подхранвана от бляна да се случи?!

Не помниш ли - повтаряше ми вчера,

на този свят без мене, че си куче

и злост, и мъка жадно те изпиват

дордето пресушен не те оставят...

Ще победят ли?! Много е горчиво.

Жадувам да те видя пак изправен!

 

10.04.2023

© Констанс All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??