yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
22.11.2021 г., 20:41 ч.  

Раздипляне на светлината 

  Поезия » Философска
662 4 9

РАЗДИПЛЯНЕ НА СВЕТЛИНАТА

 

Не бях добре, но знам, че съм наред,

щом виждам пролетта да се задава

Познавам всеки птичи словоред,

съдрал мъглите в тъмната дъбрава.

 

След него се  разлиства шипков храст

и пъплят мравките по нови друми.

Дали ще дойде с мен един от вас

сред шепота на снежните хоругви,

 

да види как покълва в резеда

и се раздипля бавно светлината

и после слиза мълком към града –

благословена, пищна и в позлата?

 

И всички стават изведнъж добри,

от скрина вадят шарени премени,

надеждица в очите им искри –

защото са захапали зелено.

 

И по-човечен някак, и смирен

студът си тръгва с лепкавата киша.

И знам, че жива съм в подобен ден,

че Бог е бил край мен. И е въздишал.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??