laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
16.02.2011 г., 9:02 ч.

Раздвоение 

  Поезия » Друга
616 0 7

Полудяла луна стръвно вятърът гони,

с прилепово крило си прикрива следите.

Вълци ръфат нощта. Първобитни нагони.

И кърви тишината от греха на звездите.

 

Сенки хвърлят във мрака прокълнати мрежи.

Безнадеждният въздух трепти уморено.

Сини скути реката полюшва и нежно

ме прегръща с тъга и хлад едновремено.

 

Самодиви разказват забравени тайни.

С нежни пръсти превързват любовните рани

и шептят ми без глас: Чувствата са нетрайни.

Единствено споменът за тях ще остане.

 

По сияйна пътека нагоре, нагоре

неусетно безплътна летя и се рея.

А сърцето и разумът спорят ли, спорят...

Кого да послушам и как да живея?

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми, това стихотворение докосна сърцето ми, за което ти благодаря
  • Сърцето,Нинче!Винаги и само него!
    Поздрави!
  • Браво, Нина!
    Насладих се на прекрасен стих!
  • Прочетох и харесах, въпреки тягостното усещане, че лирическата вече е взела своето окончателно решение:
    "Сини скути реката полюшва и нежно
    ме прегръща с тъга и хлад едновремено."
    и после...
    "По сияйна пътека нагоре, нагоре
    неусетно безплътна летя и се рея."

    Поздрав!

  • Красиво, жестоко, магически !Поздрави, Нина!
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • много образно и хубаво!
  • Винаги сърцето
Предложения
: ??:??