Раздвоение
Полудяла луна стръвно вятърът гони,
с прилепово крило си прикрива следите.
Вълци ръфат нощта. Първобитни нагони.
И кърви тишината от греха на звездите.
Сенки хвърлят във мрака прокълнати мрежи.
Безнадеждният въздух трепти уморено.
Сини скути реката полюшва и нежно
ме прегръща с тъга и хлад едновремено.
Самодиви разказват забравени тайни.
С нежни пръсти превързват любовните рани
и шептят ми без глас: Чувствата са нетрайни.
Единствено споменът за тях ще остане.
По сияйна пътека нагоре, нагоре
неусетно безплътна летя и се рея.
А сърцето и разумът спорят ли, спорят...
Кого да послушам и как да живея?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
