Раздвоение
Полудяла луна стръвно вятърът гони,
с прилепово крило си прикрива следите.
Вълци ръфат нощта. Първобитни нагони.
И кърви тишината от греха на звездите.
Сенки хвърлят във мрака прокълнати мрежи.
Безнадеждният въздух трепти уморено.
Сини скути реката полюшва и нежно
ме прегръща с тъга и хлад едновремено.
Самодиви разказват забравени тайни.
С нежни пръсти превързват любовните рани
и шептят ми без глас: Чувствата са нетрайни.
Единствено споменът за тях ще остане.
По сияйна пътека нагоре, нагоре
неусетно безплътна летя и се рея.
А сърцето и разумът спорят ли, спорят...
Кого да послушам и как да живея?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми, това стихотворение докосна сърцето ми, за което ти благодаря
-
Сърцето,Нинче!Винаги и само него!
Поздрави! -
Браво, Нина!
Насладих се на прекрасен стих! -
Прочетох и харесах, въпреки тягостното усещане, че лирическата вече е взела своето окончателно решение:
"Сини скути реката полюшва и нежно
ме прегръща с тъга и хлад едновремено."
и после...
"По сияйна пътека нагоре, нагоре
неусетно безплътна летя и се рея."
Поздрав!
-
Красиво, жестоко, магически !Поздрави, Нина!
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif> -
много образно и хубаво!
-
Винаги сърцето
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
