26.08.2014 г., 20:20

Раздвоение

891 0 1



Понякога се случва да те няма,
във мислите ми, знам, че е така.
И дори, когато с теб сме двамата,
аз още чувствам... самота.

Напрягам се да мисля все за тебе,
но образът ти, тъй отдалечен,
се изгубва несъзнателно във мене
и питам се, кога това ще спре...

Дали ще трябва да си тръгна тихо - 
без злоба, без обиди и без страх.
Или някак си, със теб да свикна
и да те обичам, ала на инат...


06.08.2014г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...