Понякога се случва да те няма,
във мислите ми, знам, че е така.
И дори, когато с теб сме двамата,
аз още чувствам... самота.
Напрягам се да мисля все за тебе,
но образът ти, тъй отдалечен,
се изгубва несъзнателно във мене
и питам се, кога това ще спре...
Дали ще трябва да си тръгна тихо -
без злоба, без обиди и без страх.
Или някак си, със теб да свикна
и да те обичам, ала на инат... ...