2.11.2007 г., 14:14

Раздяла

1.2K 1 3

Раздяла

Днес, по-силна от всякога, изрекох думи тъй тъжовни и студени,

днес, по-смела от всякога, изрекох думи за раздяла!!!

Знам, че това е тъй неочаквано за теб,

знам, че те боли, но прости!

Сега звучи нашата песен. "Ти си ми всичко", казваш ми и ти!

Сълзи се ронят от очите ти. Недй! Спри! Нима мен не ме боли?! Грешиш, мили, сърцето ми гори!

Заря, светлини, усмивки, музика звучи, всичко около нас е тъй всело, а в нас боли!!!

Мълчим, мъчително мълчим, а ти прегърна ме тъй силно, че всяка дума в таз минута е излишна. Само погледите ни говорят, а в очите ни блестят сълзи.

В този миг не зная как да те утеша - болка, любов и тъга се преплитат в моята душа.

Но раздялата не значи край на всичко.

Тя е, може би, умора от изминалите дни.

Но каквото и да е, знай, че ти си в моето сърце до край!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • но,за да го правят си имат причина...
  • момичетата винаги правят така=)))
  • Не разбирам защо ще се разделяте, ако се обичате! Раздяла породена от обстоятелствата - да, но...Иначе стиха ми хареса.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...