Раздяла
Птиците летят в небето...
Сълзи се стичат по лицето.
Следи оставят по тревата,
вехнат от тъга цветята.
Сърцето от тъга кърви,
защото ме остави ти...
Хлопна пътната врата,
забрави вричането в любовта
и по прашния път пое в самота.
След тебе исках да крещя,
но смисъл нямаше в това.
От мен си тръгна ей така
и остави само самота...
... но няма, няма да те спра -
ти пропъди любовта
и другата пред мен избра...
С нея ти щастлив бъди,
но някога за мене си спомни -
как оставих във нощта от мен да си отиде любовта,
а сълзите капеха по прашната земя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джабула Всички права запазени
