Птиците летят в небето...

Сълзи се стичат по лицето.

Следи оставят по тревата,

вехнат от тъга цветята.

Сърцето от тъга кърви,

защото ме остави ти...

Хлопна пътната врата,

забрави вричането в любовта

и по прашния път пое в самота.

След тебе исках да крещя,

но смисъл нямаше в това.

От мен си тръгна ей така

и остави само самота...

... но няма, няма да те спра -

ти пропъди любовта

и другата пред мен избра...

С нея ти щастлив бъди,

но някога за мене си спомни -

как оставих във нощта от мен да си отиде любовта,

а сълзите капеха по прашната земя!