26.11.2007 г., 17:34

Раздяла

791 0 4
 

Нека бъде така както искаш!

Изхвърли ме зад борда!

Аз не мога да плувам

и ще падна на дъното.

Не прегъвай сламката,

за която се хванах!

Знам, че всичко е безнадежно,

но нищо не мога да сторя.

Остави да живея в заблуда

колкото мога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Драганова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих Дими!
    Но пък защо ни харесва думичката "жертва"?
  • Красив стих! Браво! Не прегъвай сламката за която се хванах... Много ми хареса.
  • Ах, тъжен стих, но красив...
    Не позволявай да те пречупват, никога!
    Поздрав!
  • Защо понякога търпим толкова много?!
    А дали си струва?
    Поздрави за хубавия стих!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....