6.05.2012 г., 22:10

Раздяла

868 0 0

Раздяла

 

Спомен по спомен, сълза по сълза,

изчезва някъде неусетно тя –

тя, която беше безсмъртна, сега умира,

с ужасна сила безсилието я залива...

 

Тя, която ти беше вярна безвъзмездно

и всичко за нея беше безценно –

всеки миг, поглед, жест или дума.

Сега за това наивно чувство тя бленува.

 

Сега безценното за нея ù се вижда смешно,

сега красивите думи ù звучат банално,

сега истината не се пречупва в дадените ù обещания,

сега… наложи се да прогледне...

 

Видя те такъв, какъвто не беше предполагала, че си.

Видя истини от миналото, освободи се от всички лъжи.

Видя реалността, която не искаше да признае

и си тръгна, макар да искаше да остане.

 

Тя – моята наивна, безкористна и необятна любов,

си отива, стъпка по стъпка, превърна се от огън в жар,

а след време само пепел след неизбежния в сърцето ми пожар.

Ти така и не ме разбра и още да ме обвиняваш си готов.

 

Но не знаеш да приема да съм сама колко трудно ми беше,

да приема, че това е краят и любовта ни я няма вече

и да чувствам как болката в сърцето ми ще прелее,

запазвайки надеждата, че след време и тя ще изтлее.

 

За жалост, заедно с болката изтлява и любовта

и този път я пускам да си отиде, приемайки реалността.

Колкото и да боли, колкото и да ми липсва тя, ти и нашето преди,

създавам и следвам нов път без илюзии, с нови мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...