May 6, 2012, 10:10 PM

Раздяла

  Poetry » Love
862 0 0

Раздяла

 

Спомен по спомен, сълза по сълза,

изчезва някъде неусетно тя –

тя, която беше безсмъртна, сега умира,

с ужасна сила безсилието я залива...

 

Тя, която ти беше вярна безвъзмездно

и всичко за нея беше безценно –

всеки миг, поглед, жест или дума.

Сега за това наивно чувство тя бленува.

 

Сега безценното за нея ù се вижда смешно,

сега красивите думи ù звучат банално,

сега истината не се пречупва в дадените ù обещания,

сега… наложи се да прогледне...

 

Видя те такъв, какъвто не беше предполагала, че си.

Видя истини от миналото, освободи се от всички лъжи.

Видя реалността, която не искаше да признае

и си тръгна, макар да искаше да остане.

 

Тя – моята наивна, безкористна и необятна любов,

си отива, стъпка по стъпка, превърна се от огън в жар,

а след време само пепел след неизбежния в сърцето ми пожар.

Ти така и не ме разбра и още да ме обвиняваш си готов.

 

Но не знаеш да приема да съм сама колко трудно ми беше,

да приема, че това е краят и любовта ни я няма вече

и да чувствам как болката в сърцето ми ще прелее,

запазвайки надеждата, че след време и тя ще изтлее.

 

За жалост, заедно с болката изтлява и любовта

и този път я пускам да си отиде, приемайки реалността.

Колкото и да боли, колкото и да ми липсва тя, ти и нашето преди,

създавам и следвам нов път без илюзии, с нови мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Минева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...