Раздяла
Раздяла. И е някак тихо,
мъгла се плъзва в нощната тъма,
а твоят силует на скитник
оставя ме за сетен път сама...
Раздяла! Две очи не спират
да съзерцават входната врата,
а две ръце за допира умират,
на някой непознат в нощта...
Раздяла! Някак по е мрачно,
и някак е тъй пусто там навън,
и без душата-спътник е опасно
да се събудя от кошмарния си сън...
Раздяла! И на кръст съм прикована,
последно си желание ще избера,
а във сърцето ми, оназ' жестока рана
ще изгори във миг, а с нея и света!
Раздяла! Господи, бях грешна!
"Прости ми" от гърдите се отприщва,
но миг преди палача свой да срещна...
Прости, аз искам Него... друго нищо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любимата Всички права запазени
