Раздяла
Раздяла. И е някак тихо,
мъгла се плъзва в нощната тъма,
а твоят силует на скитник
оставя ме за сетен път сама...
Раздяла! Две очи не спират
да съзерцават входната врата,
а две ръце за допира умират,
на някой непознат в нощта...
Раздяла! Някак по е мрачно,
и някак е тъй пусто там навън,
и без душата-спътник е опасно
да се събудя от кошмарния си сън...
Раздяла! И на кръст съм прикована,
последно си желание ще избера,
а във сърцето ми, оназ' жестока рана
ще изгори във миг, а с нея и света!
Раздяла! Господи, бях грешна!
"Прости ми" от гърдите се отприщва,
но миг преди палача свой да срещна...
Прости, аз искам Него... друго нищо!
© Любимата All rights reserved.
