9.05.2009 г., 12:33

Раздяла

676 0 0

Поглеждам те, но ти си тръгваш,

тръпне отчайващо моето сърце.

Подобаващо не се сбогуваме,

докосваш само моите ръце.


Сърцето ми бие силно,

здържан вик във мен кънти.

Оставам тъжна и безсилна

с навлажнени от болка очи.


Обичам те безкрайно много,

разбити са вече моите мечти.

Ще те  видя ли отново,

или това бяха последните ни дни.


Свидетел на тази раздяла

е дъждът, който се сипе.

За довиждане вдигаш ръка,

стичат се по лицето ми сълзите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пролетното момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...