Поглеждам те, но ти си тръгваш,
тръпне отчайващо моето сърце.
Подобаващо не се сбогуваме,
докосваш само моите ръце.
Сърцето ми бие силно,
здържан вик във мен кънти.
Оставам тъжна и безсилна
с навлажнени от болка очи.
Обичам те безкрайно много,
разбити са вече моите мечти.
Ще те видя ли отново,
или това бяха последните ни дни.
Свидетел на тази раздяла
е дъждът, който се сипе.
За довиждане вдигаш ръка,
стичат се по лицето ми сълзите.
© Пролетното момиче Всички права запазени