9.05.2009 г., 12:33

Раздяла

675 0 0

Поглеждам те, но ти си тръгваш,

тръпне отчайващо моето сърце.

Подобаващо не се сбогуваме,

докосваш само моите ръце.


Сърцето ми бие силно,

здържан вик във мен кънти.

Оставам тъжна и безсилна

с навлажнени от болка очи.


Обичам те безкрайно много,

разбити са вече моите мечти.

Ще те  видя ли отново,

или това бяха последните ни дни.


Свидетел на тази раздяла

е дъждът, който се сипе.

За довиждане вдигаш ръка,

стичат се по лицето ми сълзите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пролетното момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...