May 9, 2009, 12:33 PM

Раздяла

  Poetry » Love
672 0 0

Поглеждам те, но ти си тръгваш,

тръпне отчайващо моето сърце.

Подобаващо не се сбогуваме,

докосваш само моите ръце.


Сърцето ми бие силно,

здържан вик във мен кънти.

Оставам тъжна и безсилна

с навлажнени от болка очи.


Обичам те безкрайно много,

разбити са вече моите мечти.

Ще те  видя ли отново,

или това бяха последните ни дни.


Свидетел на тази раздяла

е дъждът, който се сипе.

За довиждане вдигаш ръка,

стичат се по лицето ми сълзите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...