17.03.2011 г., 19:43

Раздяла

955 0 2

Не е вече в детската градина,
най-добрият ми приятел...
Далече  с майка си замина,
ще живеят някъде в чужбина...
Колко ми е тежко,
само аз си знам -
да се върне Пешко
всичко съм готов да  дам!
С него братски си деляхме
играчки и безброй мечти,
кой сега приятеля ми
в градината ще замени?
Учителката тъжно каза,
сякаш мислите ми улови:
-Малки сте и не разбрахте,
че животът вас ви раздели,
за повечето хора - тежък е,
безнадежден, празен и боли -
дълбоко после тя въздъхна
и  отрони две  сълзи...
Да, малък съм, но ми просветна -
надалече хората отиват,
да имат работа, пари
и за Пешковата майка се помолих -
там да е добре, да ù спори,
та на приятеля ми верен
да се сбъднат детските мечти!
                                D.Patton

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дейзи Патън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много трогателно, наистина!
  • Хубаво,трогателно.Дано всички "Пешкови",майки и бащи в чужбина да са добре та да отгледат щастливи деца.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...