daisypatton (Дейзи Патън)
109 44
17.03.2011 г., 19:43 ч.

Раздяла 

  Поезия » За деца
771 0 2

Не е вече в детската градина,
най-добрият ми приятел...
Далече  с майка си замина,
ще живеят някъде в чужбина...
Колко ми е тежко,
само аз си знам -
да се върне Пешко
всичко съм готов да  дам!
С него братски си деляхме
играчки и безброй мечти,
кой сега приятеля ми
в градината ще замени?
Учителката тъжно каза,
сякаш мислите ми улови:
-Малки сте и не разбрахте,
че животът вас ви раздели,
за повечето хора - тежък е,
безнадежден, празен и боли -
дълбоко после тя въздъхна
и  отрони две  сълзи...
Да, малък съм, но ми просветна -
надалече хората отиват,
да имат работа, пари
и за Пешковата майка се помолих -
там да е добре, да ù спори,
та на приятеля ми верен
да се сбъднат детските мечти!
                                D.Patton

© Дейзи Патън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много трогателно, наистина!
  • Хубаво,трогателно.Дано всички "Пешкови",майки и бащи в чужбина да са добре та да отгледат щастливи деца.
Предложения
: ??:??