Раздяла
На тежкия ти поглед,
на думите горчиви,
на липсата на допир,
на факта, че те няма -
аз устоях им и съм жива...
И следвам своя път -
сама си го избрах -
не те виня за нищо...
Но болката - тя жива ме изгаря
и властва над целия ми дух.
Тя - болката, е сгушена във мене -
във пръстите, във жилите,
зад миглите дори се крие
и чака сгоден случай да ме погне пак!
Боли и чувствам как на мъката ми се отдава
не само тялото ми,
но и разумът ми здрав...
И как е сладка тази моя мъка,
и как блажено роня горките сълзи!
Уж всичко минало е -
нали те бях забравила?!
Тъгата моя връща времето назад...
Душата ми е жадна да те види
и тръпнат пръстите ми
да се вкопчат в теб!
Но всичко си забравил, зная,
и споменът за мен е някъде далеч!
Ти няма да се върнеш пак при мене
и отговорът твой отдавна аз го зная.
Отблъснах те от себе си навеки
и погледът ти благ отвърнат е от мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Всички права запазени
