Раздяла

Didince (Диди)
2 1

Nov 19, 2010, 9:27 PM

Poetry » Love

494 0 3

На тежкия ти поглед,

на думите горчиви,

на липсата на допир,

на факта, че те няма -

аз устоях им и съм жива...

И следвам своя път -

сама си го избрах -

не те виня за нищо...

Но болката - тя жива ме изгаря

и властва над целия ми дух.

Тя - болката, е сгушена във мене -

във пръстите, във жилите,

зад миглите дори се крие

и чака сгоден случай да ме погне пак!

Боли и чувствам как на мъката ми се отдава

не само тялото ми,

но и разумът ми здрав...

И как е сладка тази моя мъка,

и как блажено роня горките сълзи!

Уж всичко минало е -

нали те бях забравила?!

Тъгата моя връща времето назад...

Душата ми е жадна да те види

и тръпнат пръстите ми

да се вкопчат в теб!

Но всичко си забравил, зная,

и споменът за мен е някъде далеч!

Ти няма да се върнеш пак при мене

и отговорът твой отдавна аз го зная.

Отблъснах те от себе си навеки

и погледът ти благ отвърнат е от мен...

Please sign in with your account so you can comment and vote.