3.07.2015 г., 8:46

Раздяла

846 1 0

Раздяла

Не обещавам аз, че винаги ще те обичам,
когато искаш няма пак при тебе да дотичам.

Във вечна обич никога не ще да ти се вричам,
по нищо никога на нея няма да приличам.


Ръката ти отново аз не бих могла да хвана,
нима не помниш във душата ми онази рана?
Живота ми да си съсипя щом със тебе се захвана,
не си мисли, че за пореден път при тебе ще остана.

 

Веднъж сгрешил си? Аз пък не забравям,
след теб все още и живота си оправям.
Сърцето си пред истинските го отварям,
вратичката за теб завинаги затварям.

 

И нека тя пред тебе любовта да си покаже,
че колко малко струва, тя ще се докаже.
Помни! По всяко време може и да се откаже,
надявам се със безразличие да те накаже.

 

Защо ни беше цялото това мъчение?
Нима не беше просто детско увлечение?
Мълчи! И без това е без значение,
да се погледнем за последно - с уважение.

 

Петя Петрова®

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...