Jul 3, 2015, 8:46 AM

Раздяла 

  Poetry » Love
592 1 0

Раздяла

Не обещавам аз, че винаги ще те обичам,
когато искаш няма пак при тебе да дотичам.

Във вечна обич никога не ще да ти се вричам,
по нищо никога на нея няма да приличам.


Ръката ти отново аз не бих могла да хвана,
нима не помниш във душата ми онази рана?
Живота ми да си съсипя щом със тебе се захвана,
не си мисли, че за пореден път при тебе ще остана.

 

Веднъж сгрешил си? Аз пък не забравям,
след теб все още и живота си оправям.
Сърцето си пред истинските го отварям,
вратичката за теб завинаги затварям.

 

И нека тя пред тебе любовта да си покаже,
че колко малко струва, тя ще се докаже.
Помни! По всяко време може и да се откаже,
надявам се със безразличие да те накаже.

 

Защо ни беше цялото това мъчение?
Нима не беше просто детско увлечение?
Мълчи! И без това е без значение,
да се погледнем за последно - с уважение.

 

Петя Петрова®

© Петя Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??