10.04.2018 г., 23:11

Раздяла

1.1K 1 0

Не се обръщай назад,

ти вече си тръгна.

Не искам да срещам

погледът ти хладен.

Защо ми е такава любов,

без тръпка, без болка,

защо ми е студена ръка

да ме гали и докосва?

Било ни е хубаво,

но то беше някога.

Беше, а днес е вече

минало.

ще го приема някак си

и ще живея със спомена.

Но по-добре така,

отколкото да си до мен,

а всъщност някъде другаде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Брайнова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...