Не се обръщай назад,
ти вече си тръгна.
Не искам да срещам
погледът ти хладен.
Защо ми е такава любов,
без тръпка, без болка,
защо ми е студена ръка
да ме гали и докосва?
Било ни е хубаво,
но то беше някога.
Беше, а днес е вече
минало.
ще го приема някак си
и ще живея със спомена.
Но по-добре така,
отколкото да си до мен,
а всъщност някъде другаде.
© Стефка Брайнова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
