28.02.2019 г., 8:02

Раздяла

534 0 0

Вратата към раздялата отварям.

Сърцето ми усещам как се пръсна.

Но ще се справя, аз не се предавам,

ще бягам, докато не те напусна.

 

Предупредих те, ти не ми повярва,

помисли само, че те заблуждавам.

Но знай, от мене всичко се очаква,

сега ти казвам, че те изоставям.

 

От миналото ще забравя всичко:

любов, лъжи, целувки и проблеми.

Остава ми спасение едничко -

че ще си върна любовта, която взе ми.

 

Любов, която ти покри с жарава,

и огън, в който хвърляше разпалки.

За мене този огън беше лава,

превърнала сърцето ми в угарки.

 

Ти искаш прошка, но е твърде късно.

Заради теб съм вече безсърдечна.

Това е краят! Всичко тук прекъсвам!

Раздялата, повярвай, ще е вечна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Микаела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...