Feb 28, 2019, 8:02 AM

Раздяла

  Poetry » Love
535 0 0

Вратата към раздялата отварям.

Сърцето ми усещам как се пръсна.

Но ще се справя, аз не се предавам,

ще бягам, докато не те напусна.

 

Предупредих те, ти не ми повярва,

помисли само, че те заблуждавам.

Но знай, от мене всичко се очаква,

сега ти казвам, че те изоставям.

 

От миналото ще забравя всичко:

любов, лъжи, целувки и проблеми.

Остава ми спасение едничко -

че ще си върна любовта, която взе ми.

 

Любов, която ти покри с жарава,

и огън, в който хвърляше разпалки.

За мене този огън беше лава,

превърнала сърцето ми в угарки.

 

Ти искаш прошка, но е твърде късно.

Заради теб съм вече безсърдечна.

Това е краят! Всичко тук прекъсвам!

Раздялата, повярвай, ще е вечна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Микаела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...