"Обичам те!" -
                   ти казах,
"Обичам те!" -
                   ми каза ти,
но от спомените
                   се отказах,
ти прошепваш:
                   "Забрави!"
               Виждаш ли, каквото виждам,
намери ли мечтите ми,
                     разбираш ли, не те съзирам
в палитрата,
                 в живота ми.
Ти си тръгна,
           аз съм тук,
                самотен съм
                     и не отричам,
че тъга изпитвам
             във всеки сън,
                    когато в тебе се заричам.
       Ти си тръгна,
  аз останах,
        лисваш ми,
                 но знам,
  че няма да се върнеш
       тук при мен
              и време е да порасна,
           да се осъзная,
               макар, че ще остана сам.
   Така аз ще живея,
самотен,
         реещ се в дъжда,
   така за устните не ще копнея,
за залеза,
       за изгрева,
               за думите с лъжа.
       Виждаш ли какво ми стори,
  вече нямам и душа,
              нож от твойте пръсти я прободе,
        остави ме безчуствен
да се давя с любовта.
    Ти си тръгна,
             аз останах,
кървя
      и липсваш ми,
                        но знам,
 че не ще се върнеш,
              за да ме обичаш,
         а клетвите си да убиеш
                   и в смъртта
                         ще ме оставиш сам.