21 may 2006, 17:27

Раздяла

  Poesía
951 0 3

"Обичам те!" -
                   ти казах,
"Обичам те!" -
                   ми каза ти,
но от спомените
                   се отказах,
ти прошепваш:
                   "Забрави!"
               Виждаш ли, каквото виждам,
намери ли мечтите ми,
                     разбираш ли, не те съзирам
в палитрата,
                 в живота ми.
Ти си тръгна,
           аз съм тук,
                самотен съм
                     и не отричам,
че тъга изпитвам
             във всеки сън,
                    когато в тебе се заричам.
       Ти си тръгна,
  аз останах,
        лисваш ми,
                 но знам,
  че няма да се върнеш
       тук при мен
              и време е да порасна,
           да се осъзная,
               макар, че ще остана сам.
   Така аз ще живея,
самотен,
         реещ се в дъжда,
   така за устните не ще копнея,
за залеза,
       за изгрева,
               за думите с лъжа.
       Виждаш ли какво ми стори,
  вече нямам и душа,
              нож от твойте пръсти я прободе,
        остави ме безчуствен
да се давя с любовта.
    Ти си тръгна,
             аз останах,
кървя
      и липсваш ми,
                        но знам,
 че не ще се върнеш,
              за да ме обичаш,
         а клетвите си да убиеш
                   и в смъртта
                         ще ме оставиш сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...