"Обичам те!" -
ти казах,
"Обичам те!" -
ми каза ти,
но от спомените
се отказах,
ти прошепваш:
"Забрави!"
Виждаш ли, каквото виждам,
намери ли мечтите ми,
разбираш ли, не те съзирам
в палитрата,
в живота ми.
Ти си тръгна,
аз съм тук,
самотен съм
и не отричам,
че тъга изпитвам
във всеки сън,
когато в тебе се заричам.
Ти си тръгна,
аз останах,
лисваш ми,
но знам,
че няма да се върнеш
тук при мен
и време е да порасна,
да се осъзная,
макар, че ще остана сам.
Така аз ще живея,
самотен,
реещ се в дъжда,
така за устните не ще копнея,
за залеза,
за изгрева,
за думите с лъжа.
Виждаш ли какво ми стори,
вече нямам и душа,
нож от твойте пръсти я прободе,
остави ме безчуствен
да се давя с любовта.
Ти си тръгна,
аз останах,
кървя
и липсваш ми,
но знам,
че не ще се върнеш,
за да ме обичаш,
а клетвите си да убиеш
и в смъртта
ще ме оставиш сам.
© Христо All rights reserved.