Mimi1001 (Мими) Mimi1001 (Мими)
101
23.04.2007 г., 7:48

Раздяла

841 0 5
 

      Раздяла


  • - Кажи ми, дъще, защо си унила,

             защо душата си си свила?

  • - Животът, майко, е ужасен,

             от умразен, по-умразен.

  • - Но той тепърва предстои,

             смело напред го погледни!

  • - Не искам да живея в носталгия сама

           уплаши ме ужасно зависимостта.

  • - Мила, предстой ти да срещнеш любовта!

  • - Не, майко, любовта загина, защото той умря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Mimi1001 (Мими)
    Mimi1001 (Мими)
    Благодаря, че станахте част от тази жестока реалност!
  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    Ужасна раздяла!!!Натъжи ме!
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Болезнен стих, за трагично случване.
    Тъжно е, но е реалност за някого.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб.
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    Любовта е вечна! Тя не може да умре! Може само надеждата, че може да обикнеш отново! Но това ще е само временно настроение, защото животът е прекрасен именно с очакването да те обикне някой!
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    Много нежно стихче!
    Браво Мими! Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0