Раздяла
Погледни моите очи. Погледни.
Капка по капка от тях капят болезнени сълзи,
но студенината болката ще смрази.
Не си тръгвай, топлината ще вземеш ти.
Да се стопля помогни ми,
помогни, че студът в душата повече боли,
от болка силна дори.
Вратата не затваряй, светлината поне ми остави.
Почакай, спри! Обичам те, запомни!
Не ме чуваш, нали? Добре, тръгвай!
Върви, но и да се върнеш
ще можеш само едно студено тяло да прегърнеш!
Разрязана вена ще зърнеш
и от студа на трупа ми ще зъзнеш.
В ръцете ми от лед сковани
ще намериш нож и бележка приковани
и от любопитство кървавия лист ще разтвориш,
заради словата болезнени, разкаяни сълзи ще пророниш.
Заклевам те с падането на нощта
словата мои ще кънтят в твоята глава
и ще помниш написаното в бележка с мои кървави петна,
че "едничката раздяла с теб и любовта,
това завинаги ще си остане смъртта!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Всички права запазени
