Раздяла без сълзи
Раздяла без сълзи
Дали и ти си като мен сама?
Боли ли те сърцето? А душата?
Избягахме със теб от любовта
и вече само сме добри познати.
Не се научи да прощаваш ти.
Не се научих аз да ти прощавам.
В живота си човек безкрай греши.
А трябва в любовта да се раздава.
Ти бе отсреща, аз на този бряг,
а между нас реката-любовта ни.
Опитах да те стигна, ала как?
Ръка да бе подала да я хвана!
Но ти си тръгна тихо, без сълзи,
без обещания. Каква раздяла!
Дори не ме погледна със очи.
Поне за сбогом да се беше спряла!
А аз не се опитах да те спра.
Дали сгреших и до сега не зная.
Ти просто тръгна и не пожела
с две думи да ми кажеш, че е краят!
Сега сама си сигурно и ти?
И аз съм сам. Светът без тебе свърши.
Повярвай - самотата ме боли!
Клон съм аз от вятъра прекършен!
02.08.2017г.
© Георги Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви приятели! По принцип аз съм си песимист. Това е ясно и от поезията ми. Но съм до болка реалист-не бягам от действителността и не се опитвам да я променя! Както казват шопите " което си е така си е така"! Любовта си е любов, тя не може да бъде друго. Но погледната от различен ъгъл наистина може да е различна! Е, според мен това е само една илюзия!Много се увлякох! Благодаря ви приятели!
-
Тъжно звучиш, Георги... Да, може би най - трудно е да се прощава... Ако ти си лирическият и си сам, какво се чудиш, потърси я!... Може би все пак ще си простите... Поздравления за стиха!
-
Мдааа,когато никой не се опитва да те спре..просто си тръгваш..просто и ясно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
