Разголени чувства
Разголени чувства
Когато искам да съм до тебе
и с поглед да събличам усмивките.
Когато си отива смехът по прозорците
и мълчаливи са думите в нощите.
Тогава светлината ще разплаква светулките
и бурите ще търсят пътеки.
Тогава сълзите на света ще събираме
в шепнещи, отронени листи.
Когато мъглите превръщат се в песни
и музика докосва комините.
Когато денят събира в просторите
недоизказани думи във нощите...
Тогава отново аз ще съм жива
и песенна... Полетяла на воля...
Тогава и бурите ще събирам във къщите,
ще догонвам птици в простора.
Тогава отново ще бъда аз слънчева
и шепотна, нежна магия...
Тогава ще докосвам с хляба насъщния
твоята мъжка стихия...
Тогава, когато ще бъда аз същата –
нежна, и бурна, и пламенна...
Тогава ще сресвам изгубени мисли
и тебе ще обичам, щом пламък догаря...
16.06.2010г.
Галина Москова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Москова Всички права запазени
