Зарових се като щраус във пясъка,

скрих се в глъбините на пустотата,

не исках светлините, блясъка

на изкусните лъжи и празнотата...

В измислиците сянка не подирих

и в словата лепкави подслон...

Не исках като всички

да се подчиня на сериен закон...

И като агне на заколение

с едно предчувствие за неизбежност,

едно човъркащо съмнение -

че ми отнемат всичко,

дори и глътчицата нежност...

            Аз ли съм това

            и как се чувствам странно гола!

Една сълза гореща ме опари

и ме върна в моя свят бленуван,

пълен с розови фанфари

и тихи, замислени звуци...

И ето ме отново

облечена в есенни дрипи, в мъгла...

но чиста и прозрачна - истинска...

Жадуваща за красота!