Разголване
Зарових се като щраус във пясъка,
скрих се в глъбините на пустотата,
не исках светлините, блясъка
на изкусните лъжи и празнотата...
В измислиците сянка не подирих
и в словата лепкави подслон...
Не исках като всички
да се подчиня на сериен закон...
И като агне на заколение
с едно предчувствие за неизбежност,
едно човъркащо съмнение -
че ми отнемат всичко,
дори и глътчицата нежност...
Аз ли съм това
и как се чувствам странно гола!
Една сълза гореща ме опари
и ме върна в моя свят бленуван,
пълен с розови фанфари
и тихи, замислени звуци...
И ето ме отново
облечена в есенни дрипи, в мъгла...
но чиста и прозрачна - истинска...
Жадуваща за красота!
© Румяна All rights reserved.
